Градове, села и курорти в България

    МелникГрад Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин. Разположен е сред изумителните пясъчни Мелнишки пирамиди, които са едни от най-интересните природни феномени не само в България, но и на Балканите. Тези земи са заселени още от тракийската епоха. По това време там е живяло тракийското племе меди. По-късно, през V–VI в., се заселват славяни, които дават името на града. В средата на IX в., по времето на хан Пресиян, той се присъединява към българската държава и придобива важно стратегическо значение. Около 1209 година Мелник преживява голям възход, когато става столица на самостоятелното феодално княжество на деспот Алексий Слав. По-късно, по времето на българското Възраждане, той се превръща в икономическо и духовно средище с повече от 25 000 жители, около 1300 къщи и над 70 църкви.

    Старинните мелнишки домове впечатляват с архитектурата и размерите си, с богатството си и най-вече с уникалните си винарски изби, които не бива да пропускате, ако решите да отидете на екскурзия до това прелестно място. Сред най-известните са Кордопуловата къща, Пашовата къща, Велевата и други. Любопитни забележителности тук са и руините на манастира “Св. Никола” от XII в., Славовата крепост от XIII–XIV в., Римският мост, старата турска баня, както и останките на няколко църкви.

    Кресна е град с 4600 жители, разположен от двете страни на международния път Е-79, в Югозападна България, област Благоевград. Кресна е и административен център на Община Кресна. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878). Правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски”, приятният център и пясъчните сипеи Мело (издигащи се, подобно на гигантско ветрило, на изток-североизток), а в дълбочина - величественият хребет на Пирин.

    В града има множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието. Центърът на Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

    В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която преминава и популярният пешеходен маршрут към едноименните хижа и езерото, което е едно от най-красивите в Пирин.

    Село Влахи покорява посетителите с невероятната си природа и пасторална идиличност. Близо до него, в село Ощава и в местността Градешка баня, има известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастирът „Свети пророк Илия”. От двете страни на Струма е приказният резерват „Тисата”- най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над 100 вида птици.

    Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (край Влахи) свидетелстват за вековната история на района. Във всяко от селищата има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Света Богородица”, е се намира във Влахи и датира от 1750 година.

    Археологическите находки показват, че районът на Кресна е бил населен още от древността. Предполага се, че тук е бил град Александрия - първият, построен от Александър Велики, чието име носят над 60 града в различни части на света. Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. През 1978 г. е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна - на Стара Кресна. Историята на града е пряко свързана с Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 година в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието е краткотрайно и неуспешно.

    При направа на военни окопи през 1950 г. на околните височини в северозападната част на селището войници изкопали голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита била и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище се забелязват два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан. Разкритата част на зидовете е била широка ~70 см.

    Хисаря Хисаря е един от най-известните балнеолечебни курорти в България. Тук извират 22 извора с лечебна минерална вода, около които е изграден модерен балнеосанаториум и туристически комплекс. По време на Римската империя градът (наречен Аугуста) е бил голям лечебен център с императорски палати, широки каменни улици, мраморни бани, много статуи на римски богове и буйна растителност. След като е бил изгорен от готите през 3в, в началото на 4в. градът е бил възстановен, този път с високи крепостни стени. През 5-6 в. като част от Византийската Империя, Хисаря достига разцвета си. При турското нашествие оказал ожесточена съпротива, заради което бил унищожен, а населението избито. През 17 в. турците разбрали, че най-голямото преимущество в района са минералните извори. Затова те възстановили някогашния курорт. Заради многото крепостни руини го нарекли Хисаря (Крепост).

    Античната римска крепост Августа в Хисаря е археологически резерват, отличен образец на античното строително изкуство и може би най-внушителният и добре запазен паметник от този вид в България. Крепостната стена е дълга около 2,5 км и на места височината на руините достига 10 м. Крепостта е имала 44 кули. Тук могат да се видят останките от римски бани, както и арената на втория по големина амфитеатър, разкрит в България досега.

    СанданскиСандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина, по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Курортът е на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун.

    Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Въздухът в Сандански е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +14,10С, с незначителни денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и топла, снегът и мъглата са почти непознати.

    Градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

    Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

    Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

    Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интересни са откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин сито” в Археологическия музей на град Сандански.

    БлагоевградБлагоевград (до 1950 година - Горна Джумая) е град в Югозападна България, център на Благоевградска област. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата "Пиринско пиво" и университетите Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.

    Разположен е в долината на река Струма и през него тече по-малката Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 360 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Има важно стратегическо положение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и до 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През него минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от трансевропейския коридор №4.