Градове, села и курорти в България

    Несебър е черноморски град, разположен на малък скалист полуостров в Югоизточна България, Община Несебър, Област Бургас, заемайки най-северната част от областта. Намира се северно от Слънчев бряг и южно от град Поморие.

    Разположен на Несебърския полуостров, античният град Месамбрия (през средновековието наричан Месемврия, а след това Несебър) съществува от хилядолетия. Месамбрия е имала две удобни пристанища — южно и северно, където и до днес се намират останки от древни плавателни съдове. В края на VІ век пр. Хр. пристигат гръцки заселници. Градът се разраства, строят се храмове, театър и училище. През 72 г. пр. Хр. Несебър (тогава все още Месемврия) е завзет от римляните. Градът остава важен търговски и културен център, а през 812 година става част от българската държава, завладян от хан Крум. През турското робство активността на града не спира. Построени са великолепни църкви. Пристанището на Несебър остава важен търговски център на Черно море. Част от манастирите около Несебър оцеляват до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането — типични представители на черноморската архитектура, като и известните вятърни мелници, обществени бани и чешми.

    Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

    Сред забележителните несебърски църкви, които можете да разгледате, са църквата Св. Стефан, църквата Св. Спас, църквата Христос Пантократор. Всички те се намират в архитектурно-историческия резерват на Несебър.

    Белащица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, на 10 км. от областния град Пловдив.

    Според преданието пълководецът Никифор Скифи, назначен от византийския император за управител на тогавашната Филипополска област, заселил на това място Самуиловите войници, пленени при Беласица през 1018 г.

    Никифор Скифи имал голям дворец-крепост (съществувала до 1650 г.) на юг от селото, останки от който могат да се видят близо до хилядолетния чинар. През 1020 г. на 1000 м. на юг от своя дворец Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на св. Георги Победоносец.
    Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир над село Белащица и на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 г. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 г. Манастирът е изграден през 1020 г. от Никифор Скифи. Останки от неговия дворец-крепост има южно от селото. Близо до своята крепост той съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението Белащинският манастир е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.

    В местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България – чинар /явор/ на повече от 1300 години с обиколка на ствола 15 метра, както и няколко други стари и дебели чинари. На неговото величие и растящата до дънера му изящна "калина" е посветен шедьовъра на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славеков -"Неразделни" До тях има останки от стражева кула.

    Световноизвестното старинно селище Арбанаси се намира на високото Арбанашко плато, на около 4 км от град Велико Търново. Характерните къщи и богато декорираните църкви, датиращи от 16-18 век, го превръщат в едно от най-самобитните и живописни селища в България, привличащо ежегодно хиляди туристи.С царски указ от 1921 г. то е обявено за курорт, а през 2000 г. - за "историческо селище" от национално значение.

    Оскъдният документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Според някои то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. Раковски съобщава, че след като се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея Иван Асен II преселил тук няколко гръцки фамилии.

    Макреш е старинно село във Видинска област, община Макреш. Според различни сведения черквата в селото е построена още преди падането под турско робство. Според легендите сегашното име е дадено от италиански изследовател, който преминал през селото и го харесал много, наричайки го "Макрес" - голямо, дълго село.

     

    Публикуваме снимките с любезното съдействие на Валентина Вълчева.

    Един от най-големите и известни български зимни курорти е Пампорово. Той е основан през 1933 година и се намира на 1650 м надморска височина, в подножието на Родопите. На 1962 м, точно над него, се извисява уникално красивият връх Снежанка, на който е разположена високата 156 метра телевизионна кула. В нея има бар, който ще ви предложи уникална панорамна гледка.