Стара Загора

    Община Стара Загора се намира в южната централна част на България. Тя е един от най-древните градове в Европа, населявана отпреди 8 хиляди години. За дългата история на града свидетелстват останките от неолитни жилища (VI хил. пр. Хр.) и многото археологически находки от тракийско и от римско време. През VI в. пр. Хр. тук е основан тракийският град Берое. По-късно (II-IV в.) с включването на Тракия в Римската империя, наново построен встрани от древното тракийско селище, градът достига голям разцвет, като в чест на император Марк Траян е преименуван на Августа Траяна (Улпия Аугуста Траяна). През вековете градът е носил е още имената Верея (VI-ХII в.) и Иринополис (VIII в.) - на името на византийската императрица Ирина. В Средновековна България го назовават Боруй (ХIII-ХIV в.), а след идването на турците е с името Ески Заара. През втората половина на ХIХ в. за кратко е наричан с името Железник и от 1871 г. получава днешното си наименование Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. край Стара Загора се водят едни от най-ожесточените сражения. През тази година турците опожаряват града и го разрушават до основи. Градът получава свободата си на 23 януари 1878 г., но съгласно Берлинския договор остава в пределите на автономната област Източна Румелия. Основния камък за възстановяването на града се полага от Алеко Богориди на 5 октомври 1879 г., като този ден се чества като официален празник на града.