Стойките

    Стойките Село Стойките е разположено в котловина в Централни Родопи, на 5 км западно от курорта Пампорово и 6 км югоизточно от архитектурния резерват Широка Лъка. Заради благоприятното географско разположение и прекрасна природа селото е предпочитано за отдих от множество туристи. Средната надморска височина е 1410 м. Поради това в Стойките лятото е прохладно, а зимата е мека, правещи Стойките изключително удобно място за туризъм през цялата година. Околността на селото е изумително разнообразна. Големия корпус на Перелишкия рид се отклонява на югозапад продължавайки през прохода Ешеи кулаки, Черни връх към връх Снежанка. На североизток се проточва продължението на Чернатица – Кара тепе и Мечи чал, които определят басейните на р.Въча и р.Асеница. Селото е споменато за пръв път в писмен документ от 1706 г. Предполага се, че селото е заселено през 17 в. при една от вълните на помохамеданчвания в Родопския край. През пролетта на 1870 г. местните хора започват да строят училището, което е открито същата година от първия учител Стою Калайджиев от с. Широка Лъка. По инициатива на местното население пловдивският владика Панарет издействал разрешение за строеж на църква и сам положил основния камък на църквата през 1874 г., а през 1900 г. църковното настоятелство решава да построи камбанария. В землището на село Стойките е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 г. Според историци този медал принадлежи на местен жител – известен непобедим борец в Родопите - Георги Капушев. Според учените той е първият българин участвал на олимпиада и първият български олимпийски шампион.