Културно-исторически обекти

Крепостта Бялград

Бялград Бялград е крепост, която се намира в Източните Родопи. Крепостта е разположена на около 2 километра от село Гугутка. Бялград е една от най-запазените крепости в България. Крепостните стени достигат до 8 метра височина. Стените са дебели над 2 метра в основата си. Проучванията датират крепостта Бялград от края на 12 век. От Бялград най-добре запазен е донжонът (главна кула на замък), където стените са с височина от над 8 метра. Според археолозите изключителната запазеност на донжона се дължи на това, че по време на Османското робство кулата е ремонтирана. Името на крепостта идва от белия цвят на варовиковите каменни блокове, от които тя е изградена. В източния край на крепостта са разкрити основите на еднокорабна, едноапсидна крепостна черква.

Крепостта Бялград се намира на 2 км югоизточно от с. Гугутка, което отстои на 20 км югозападно от гр. Ивайловград.

Старосел - тракийска гробница

Старосел Само на 20 км. от град Хисар се намира село Старосел, което се превърна в сензацията на 2000-та година. Тогава археологическата експедиция на д-р Георги Китов откри за света “най-големия запазен тракийски царски комплекс с храм-мавзолей в Югоизточна Европа”. Предположенията са, че храмът е от времето на тракийския цар Ситалк, дори и на самия владетел. Богатите находки от зидания гроб датират от края на V в. и началото на ІV в. пр.н.е. За връзката между Панагюрското златно съкровище и Старосел говори намерената в съседен гроб сребърна апликация, която изобразява мъж с царски символи и доспехи, който пие от ритон, подобен на тези от съкровището. А на златен съд от Панагюрище е изобразена врата на храм, удивително приличаща на вратата на храма в Старосел. Царското погребение, намерено на 30 м от храма, е изключително богато. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени. Към самия храм води парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. В това помещение посветеният е влизал за връзка с боговете.

Галатанското училище - Котел

Галатанското училище Галатанското училище е архитектурен паметник в град Котел, датиращ от 1869 г. Къщата е дървена, двуетажна, и е запазила автентичната си архитектура, характерна за котленския край. През Възраждането тук се е помещавало местното училище – център на просветната дейност и образование. Днес в сградата има уредена изложба от типични за региона тъкани, посветена на килимарското изкуство на котленката. Изложбата в Галатанското училище показва развитието на килимарското изкуство от простата черга през класическия килим до сложните съвременни форми. На примитивен стан се демонстрира тяхната изработка. На първия етаж са изложени експонати от Възраждането и началото на XX век, а на втория – нови тъкани, икони и картини от котленски майсторки, в които традицията е обогатена и доразвита. Красотата и високата стойност на котленската тъкан допринасят много за славата на града.

Комплекс Вароша в Разград

Вароша в Разград Вароша е възрожденски квартал в центъра на град Разград, старата част на града. Представлява комплекс от реставрирани къщи в традиционен стил, напомнящи за автентичната атмосфера на града през ХІХ век. Той е уникален паметник на народните традиции, съхраняващ някогашните архитектурни и строителни чудеса, сътворени от самоуки майстори. Тук са много от родните къщи на известни разградчани, някои от тях превърнати в музеи. Една от най-известните къщи е музеят Станка и Никола Икономови – видни възрожденски просветители. Тук е уредена експозиция, която дава възможност на посетителите да се запознаят с живота и дейността им. Друга известна атракция тук е къщата-музей Димитър Ненов. В родната къща на композитора и пианист Димитър Ненов е уредена експозиция, разказваща за живота и творчеството му. Църквата Св. Николай Чудотворец, построена през 1860 г. и преустроена през 1903 г., също се намира във Вароша. В реставрирани къщи от ХІХ век с красиво оформено дворно пространство е разположен и Етнографският музей, представящ традиционната култура на местната етнографска група “капанци”.

Веляновата къща в Банско

Веляновата къща е най-добре запазената къща в Банско от епохата на Възраждането. Построена е в края на XVIII век и е подарена от местните на прочутия майстор по стенна живопис Уста Велян Огнев. Той пристига по покана на банските първенци, за да изработи иконостаса на църквата Св. Троица. Къщата е двуетажна, укрепена, в характерния стил за епохата на Възраждането. На първия етаж има скривалище, съставено от две свързани помежду си помещения. На втория се намира жилищната част, която е съставена от пет стаи и чардак. Цялата сграда е направена само от дърво и камък. Най-интересното и значимото във Веляновата къща е вътрешната й украса, дело на самия майстор Велян. Най-красиви са стенописите в Синята стая. Тук могат да се видят пейзажи от Венеция и Истанбул. Чардакът е украсен с прекрасна дърворезба, а друга дърворезба в една от стаите изобразява геометрични и растителни мотиви. От 1977 г. до днес къщата работи като архитектурно-етнографски музей. Нейните стенописи и украса са обявени за паметник на културата с национално значение. Веляновата къща е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.