Културно-исторически обекти

Княжевският дворец в София

Преди построяването на двореца на това място е имало конак, където преди Освобождението са се помещавали османската администрация и съдилище. През 1816 г. той изграя до основи. Построяването на двореца става на два основни етапа. Първият започва 1882 г. по времето на княз Батенберг. Тогава е построена западната, представителна част на двореца - приземен административен етаж с канцеларии и над него - голям салон с бални зали. Третият етаж е бил сервизен и там се е помещавала прислугата. Вторият етап е по времето на княз Фердинанд. Тогава е изградена източната част на двореца за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения и асансьор, който е запазен и до днес. По нареждане на княза е направен специален балкон, от който да може да се показва на хората по време на празници. Навремето паркът около двореца е бил ограден с висока метална ограда. В парка на царския двореца се е намирал първият зоокът на полуострова. Там са се отглеждали черен картал, няколко фазана, две мечки и един елен. По време на бомбардировките през Втората световна война Княжеският дворец оцелява и запазва функциите си до премахването на монархията. Тогава по времето на правителството на Георги Димитров оградата и портите са демонтирани, а паркът е унищожен.

През 1946 г. дворецът е превърнат в Национална галерия и Етнографски музей. Днес галерията притежава най-голямата колекция на средновековна иконопис и в нея са изложени над 3000 художествени творби.

Тракийски култов комплекс — Хероон Жаба Могила (Стрелча)

Тракийската гробница Жаба Могила Стрелча е град в Южна България. Сред полегатите хълмове и вековни дървета в подножието на Същинска Средна гора, на територията на община Стрелча, са се запазили уникални природни забележителности и археологически паметници. Тракийската гробница Жаба Могила датира от V в. пр. Хр. — времето, когато бесите властвали в земите край Стрелча. Комплексът се състои от две съоръжения — гробница–мавзолей и светилище–храм. Гробницата е двукамерна и в нея са открити колесница, три конски скелета с амуниции и 9 обърнати с дъната нагоре глинени съда. На северозапад от гробницата е светилището. То е с три помещения, разположени във формата на буквата „Г” с обща площ от 25 кв.м.

Паметникът на Асеневци – Велико Търново

паметника на Асеневци Паметникът е построен в чест на четиримата български царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. По времето, когато те управляват България, тя достига своя най-голям разцвет и могъщество. Тогава Търново е най-забележителният град на Балканския полуостров. Паметникът е открит през 1985 г. по време на националните чествания на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър и провъзгласяването на Търново за столица на Втората Българска държава (1185 - 1393 г). Това е най-красивият паметник във Велико Търново и един от най-забележителните в България. Непосредствено до него се намират Стамболовият мост и Държавната художествена галерия. От паметника на Асеневци се разкриват най-красивите панорами на Велико Търново. Ето защо той е предпочитано място за разходка и почивка.

Крепост Моняк

Крепостта Моняк Крепостта Моняк (известна и като Мнеакос) се намира източно от гр. Кърджали над с. Широко поле. Тя е една от най-големите и високи крепости в Родопите със защитена площ от над 50 дка. Външната крепостна стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и следва очертанията на скалния венец. На места е запазена до височина 7.8м., входът е от запад, охраняван е от две правоъгълни кули. Цитаделата заема най-високата източна част на масива. По трасето на стената са изградени плътни бастиони, два от които фланкират входа. При изграждането на крепостта е обърнато особено внимание на водохранилищата и складовете за храни, някои от които са проучени по археологически път. В крепостта е бил разположен военен гарнизон, а в нея населението от селищата в равнината е намерило убежище по време на военни действия. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина р.Арт (Арда), в подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Болдуин Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.

Крепост Кракра

крепост Кракра Крепостта Кракра се намира на малко скалисто плато в югозападната част на Перник. Едно от предназначенията й било да брани подстъпите към Средец. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва най-вече с името на войводата Кракра, който дръзвал да води самостоятелни военни действия срещу византийската империя. Византийските хроники от това време са запазили сведения за него – виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил. Войводата Кракра владеел още 35 крепости в района. Запазените останки от крепостни стени, градени с пясъчници, очертават многоъгълна крепост с площ 45 дка. Селището е разрушено за пръв път през III век пр. н. е. Възстановена от траките, твърдината развива дейни търговски връзки с околния свят. Особено оживена е по време на римското владичество. Към средата на VI век селището запада, вероятно пострадало от славянските нашествия.