Културно-исторически обекти

    Асеновата крепост или Петрич е крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.

    Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на ІV Кръстоносен поход. Асеновата крепост е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен II (1218 - 1241 г). През този период е построена и църквата „Света Богородица Петричка“. При падането на България под османска власт крепостта е разрушена.

    Асеновата крепост е сред Стоте национални туристически обекта, отворена е целогодишно за посещения, има печат.

    Преди построяването на двореца на това място е имало конак, където преди Освобождението са се помещавали османската администрация и съдилище. През 1816 г. той изграя до основи. Построяването на двореца става на два основни етапа. Първият започва 1882 г. по времето на княз Батенберг. Тогава е построена западната, представителна част на двореца - приземен административен етаж с канцеларии и над него - голям салон с бални зали. Третият етаж е бил сервизен и там се е помещавала прислугата. Вторият етап е по времето на княз Фердинанд. Тогава е изградена източната част на двореца за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения и асансьор, който е запазен и до днес. По нареждане на княза е направен специален балкон, от който да може да се показва на хората по време на празници. Навремето паркът около двореца е бил ограден с висока метална ограда. В парка на царския двореца се е намирал първият зоокът на полуострова. Там са се отглеждали черен картал, няколко фазана, две мечки и един елен. По време на бомбардировките през Втората световна война Княжеският дворец оцелява и запазва функциите си до премахването на монархията. Тогава по времето на правителството на Георги Димитров оградата и портите са демонтирани, а паркът е унищожен.

    През 1946 г. дворецът е превърнат в Национална галерия и Етнографски музей. Днес галерията притежава най-голямата колекция на средновековна иконопис и в нея са изложени над 3000 художествени творби.

    Тракийската гробница Жаба Могила Стрелча е град в Южна България. Сред полегатите хълмове и вековни дървета в подножието на Същинска Средна гора, на територията на община Стрелча, са се запазили уникални природни забележителности и археологически паметници. Тракийската гробница Жаба Могила датира от V в. пр. Хр. — времето, когато бесите властвали в земите край Стрелча. Комплексът се състои от две съоръжения — гробница–мавзолей и светилище–храм. Гробницата е двукамерна и в нея са открити колесница, три конски скелета с амуниции и 9 обърнати с дъната нагоре глинени съда. На северозапад от гробницата е светилището. То е с три помещения, разположени във формата на буквата „Г” с обща площ от 25 кв.м.

    паметника на Асеневци Паметникът е построен в чест на четиримата български царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. По времето, когато те управляват България, тя достига своя най-голям разцвет и могъщество. Тогава Търново е най-забележителният град на Балканския полуостров. Паметникът е открит през 1985 г. по време на националните чествания на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър и провъзгласяването на Търново за столица на Втората Българска държава (1185 - 1393 г). Това е най-красивият паметник във Велико Търново и един от най-забележителните в България. Непосредствено до него се намират Стамболовият мост и Държавната художествена галерия. От паметника на Асеневци се разкриват най-красивите панорами на Велико Търново. Ето защо той е предпочитано място за разходка и почивка.

    Крепостта Моняк Крепостта Моняк (известна и като Мнеакос) се намира източно от гр. Кърджали над с. Широко поле. Тя е една от най-големите и високи крепости в Родопите със защитена площ от над 50 дка. Външната крепостна стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и следва очертанията на скалния венец. На места е запазена до височина 7.8м., входът е от запад, охраняван е от две правоъгълни кули. Цитаделата заема най-високата източна част на масива. По трасето на стената са изградени плътни бастиони, два от които фланкират входа. При изграждането на крепостта е обърнато особено внимание на водохранилищата и складовете за храни, някои от които са проучени по археологически път. В крепостта е бил разположен военен гарнизон, а в нея населението от селищата в равнината е намерило убежище по време на военни действия. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина р.Арт (Арда), в подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Болдуин Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.