Културно-исторически обекти

    Кастра Мартис На 32 км югозападно от Видин, там, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула. Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с римската и ранновизантийската епоха. След завоюването им от римляните в началото на I в. земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областта се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Това наложило предприемането на редица мерки и създаването на провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е Кастра Мартис. Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум /Белград/. Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи. Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилито на река Войнишка, в центъра на сегашния град. При археологически проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта по същия склон е съществувало малко трако-римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя. Днес на остров Ливингстън е антарктически остров в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, има хълм Кастра Мартис (453 м), наречен на крепостта в град Кула.

    култовия комплекс Палеокастро На 3 км западно от Тополовград се намира култовия комплекс Палеокастро. На повече от километър са разположени групи скали, които в централната си част оформят защитната стена на тракийската крепост. Скалите образуват верига от зъбери, изложени сутрин на лъчите на изгряващото слънце. В храма на слънцето са издълбани над 150 каменни слънца, а около много от тях са изрязани и слънчеви лъчи. Дисковете са с диаметър, вариращ между 20 и 90 см. На това място е намерена "главата слънце", която се съхранява сега в Ямболския окръжен исторически музей. Тя е гледала на изток, а за самото място учените твърдят, че е най-старото култово средище в земите на траките. Някои са склонни да я оприличат на човешка фигура, други виждат в нея "крилат диск", каквито често се срещат в източното изкуство и най-вече в Персия. Подобни скални зъбери намираме на много места в Сакар, но на нито едно от тях няма подобни кръгове.

    Историческият музей в Монтана В района на Монтана опитите за опазване на културно–историческото наследство датират от първите десетилетия на XX век. Историческият музей в Монтана е създаден през 1953 г., а две години по–късно е открита къщата музей “Христо Михайлов” – патрон на града по това време. За близо пет десетилетия се извършва значителна по обем събирателска, научно – изследователска и популяризаторска работа. От 1968 до 1994 г. се провеждат системни археологически разкопки. Проучванията не само обогатяват с нови данни представата за развитието на селището през римската епоха, но свидетелстват за поселищен живот в района на днешния град от каменно – медната епоха до края на Второто българско царство през XIV век. През годините се провеждат проучвания на материалната и духовната култура на територията на цялата област Монтана. Днес музеят притежава богата колекция от движими паметници на културата. Обособени са следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “История на България XV – XIX век”, “Нова история”, “Най – нова история”, “Фондове”, “Връзки с обществеността и реклама”, “Недвижими паметници на културата”. Музеят разполага с реставрационно – консервационно ателие, което обслужва и музейните сбирки в района. Регистрирани са 621 недвижими паметници на културата от национално и местно значение, които са обект на постоянни грижи. За своето над петдесетгодишно съществуване музеят се е утвърдил като институция с трайно присъствие в Монтана и областта.

    Римските терми Епохата на римския Одесос е завещала на Варна Римските терми. Съхранените части на сградата дават основание да се смята, че това е една от най-големите постройки в източната част на Империята, свидетелстваща за богатството и значението на града. Предполага се, че височината на сводестите конструкции е била не по-малко от 20 м. Сградата е построена през втората половина на II в. на площ от около 7 000 кв.м и е просъществувала до края на III век. Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли.Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените декоративни мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата. Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена балестра. На площ от над 840 кв.м тя е била своеобразен център, в който гражданите на Одесос се събирали, за да обсъждат важни проблеми на обществения живот. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали някога топлия въздух чак до покривната конструкция на термите.

    Устра Устра е средновековна крепост в Родопите. Намира се в Устренския рид на Западните Родопи в подножието на вр. Устрен (1015 м). Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Според изследователи крепостта е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият от там търговски път. Затова тя е разположена на най-високата част на стръмния връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. Крепостта заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна. Наблизо се намират останките и от тракийска крепост със същото име – Устра, от която са останали крепостни стени високи до 2 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-Х век пр.н.е. Наблизо, по долината на малка рекичка са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси. Днес е празникът на град Джебел