Културно-исторически обекти

    Орлови скали Тракийското светилище Орлови скали се намира на около 3 км южно от Ардино. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока - 30 метра, от север и юг - около 25 метра, от изток - 10-12 м. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка повече от 100 скални ниши. Най-много ниши - 55, се намират на западната страна. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени. При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни. Най-голямата е с размери: височина - 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край - 20 см., а в дълбочина навътре - 34 см. Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от І хилядолетие преди новата ера. Те са имали култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Светилището е обявено за паметник на културата.

    Дандолови къщи (Севлиево) Комплексът Дандолови къщи се намира в централната част на Севлиево. Той представлява уникална сграда от периода на българското Възраждане, където под един покрив са събрани три типични градски къщи и работилница с дюкяни на приземния етаж. Построена е през 1870 год, а по-късно е реставрирана през 1981 год. Там са разположени експозициите на Историческия музей, интериори от ”Селския и градския бит на Севлиевския край през Възраждането”, “Севлиевски градски двор от Възраждането“ и “Красотата в изделията на севлиевските занаятчии през Възраждането.

    Дудековата къща Дудековата къща e част от музейния комплекс и архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането с етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура. Построена през 1856 г. Собственост е на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание.

    Дудековата къща в Панагюрище представлява пловдивски тип къща, със симетричен план на застрояване. Отличава се с богата вътрешна архитектурно-декоративна украса. Експозицията на първия етаж отразява ежедневието, чрез традиционните предмети на домашните занаяти, огнищен инвентар, съдове за приготвяне и консумиране на храната и кътове за отдих с типичните постелки и завивки, с традиционни мъжки и женски носии. Белег на зараждащата се нова градска култура са предметите на лукса и мебелите, подредени в експозицията в представителните помещения на втория етаж и празничните мъжки и женски носии като неделим елемент от тях.

    крепостта Петлюка Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта Петлюка.

    Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Може да се види щерна за вода, разкрита до 8 м дълбочина. Разказват, че в началото на века "предприемчив" човек извадил от водохранилището дебела оловна ламарина, която извозил в четири каруци. В близост до крепостта, в южното подножието на връх Пеключки камък се намира пещерата Петлюка. На няколко километра от крепостта се намира село Гургулят. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта

    Местността Петлюка се намира в землището на с. Гургулят и представлява скален гребен, издълбан по средата от малка рекичка, образувайки внушително ждрело.В покрайнините му се издига Пантеонът на безсмъртието, посветен на епичните битки през Сръбско-българската война (1885 г.).

    къщата на Дебелянов Малката синя къща в Копривщица, оградена с високи каменни зидове, е строена от дядото на поета Дебелянов вероятно през 1830 г. Къщата създава топло усещане за домашен уют с предназначеното за зимния сезон приземие и обширния открит чардак, използван от семейството през лятото. Неповторимата атмосфера се допълва от типично красивия копривщенски двор, скътан под сенките на високи борове и кичести вишни.

    "Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом с белоцветните вишни..." – така започва едно от най-красивите стихотворения на поета Димчо Дебелянов. В него той възпява родния си дом, скътан в пазвите на Средна гора, в уникалното градче Копривщица, запазило и до днес възрожденския дух на българските къщи. Димчо Дебелянов е роден тук през 1887 г. По време на Първата световна война, едва 29-годишен, Димчо Дебелянов пада убит на фронта близо до Демир Хисар на 2 октомври 1916 г. През 1931 г. членовете на кръжеца "Живо слово", близки приятели на Дебелянов пренасят костите му в родния град. А през 1934 г. над неговия гроб, намиращ се в църковния двор, е поставен изразителен паметник на Димчовата майка.