Културно-исторически обекти

Архитектурно – етнографски комплекс Дандолови къщи (Севлиево)

Дандолови къщи (Севлиево) Комплексът Дандолови къщи се намира в централната част на Севлиево. Той представлява уникална сграда от периода на българското Възраждане, където под един покрив са събрани три типични градски къщи и работилница с дюкяни на приземния етаж. Построена е през 1870 год, а по-късно е реставрирана през 1981 год. Там са разположени експозициите на Историческия музей, интериори от ”Селския и градския бит на Севлиевския край през Възраждането”, “Севлиевски градски двор от Възраждането“ и “Красотата в изделията на севлиевските занаятчии през Възраждането.

Дудековата къща (Панагюрище)

Дудековата къща Дудековата къща e част от музейния комплекс и архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането с етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура. Построена през 1856 г. Собственост е на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание.

Дудековата къща в Панагюрище представлява пловдивски тип къща, със симетричен план на застрояване. Отличава се с богата вътрешна архитектурно-декоративна украса. Експозицията на първия етаж отразява ежедневието, чрез традиционните предмети на домашните занаяти, огнищен инвентар, съдове за приготвяне и консумиране на храната и кътове за отдих с типичните постелки и завивки, с традиционни мъжки и женски носии. Белег на зараждащата се нова градска култура са предметите на лукса и мебелите, подредени в експозицията в представителните помещения на втория етаж и празничните мъжки и женски носии като неделим елемент от тях.

Крепост Петлюка

крепостта Петлюка Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта Петлюка.

Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Може да се види щерна за вода, разкрита до 8 м дълбочина. Разказват, че в началото на века "предприемчив" човек извадил от водохранилището дебела оловна ламарина, която извозил в четири каруци. В близост до крепостта, в южното подножието на връх Пеключки камък се намира пещерата Петлюка. На няколко километра от крепостта се намира село Гургулят. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта

Местността Петлюка се намира в землището на с. Гургулят и представлява скален гребен, издълбан по средата от малка рекичка, образувайки внушително ждрело.В покрайнините му се издига Пантеонът на безсмъртието, посветен на епичните битки през Сръбско-българската война (1885 г.).

Къща-музей на Димчо Дебелянов в Копривщица

къщата на Дебелянов Малката синя къща в Копривщица, оградена с високи каменни зидове, е строена от дядото на поета Дебелянов вероятно през 1830 г. Къщата създава топло усещане за домашен уют с предназначеното за зимния сезон приземие и обширния открит чардак, използван от семейството през лятото. Неповторимата атмосфера се допълва от типично красивия копривщенски двор, скътан под сенките на високи борове и кичести вишни.

"Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом с белоцветните вишни..." – така започва едно от най-красивите стихотворения на поета Димчо Дебелянов. В него той възпява родния си дом, скътан в пазвите на Средна гора, в уникалното градче Копривщица, запазило и до днес възрожденския дух на българските къщи. Димчо Дебелянов е роден тук през 1887 г. По време на Първата световна война, едва 29-годишен, Димчо Дебелянов пада убит на фронта близо до Демир Хисар на 2 октомври 1916 г. През 1931 г. членовете на кръжеца "Живо слово", близки приятели на Дебелянов пренасят костите му в родния град. А през 1934 г. над неговия гроб, намиращ се в църковния двор, е поставен изразителен паметник на Димчовата майка.

Крепост Кастра Мартис

Кастра Мартис На 32 км югозападно от Видин, там, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула. Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с римската и ранновизантийската епоха. След завоюването им от римляните в началото на I в. земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областта се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Това наложило предприемането на редица мерки и създаването на провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е Кастра Мартис. Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум /Белград/. Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи. Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилито на река Войнишка, в центъра на сегашния град. При археологически проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта по същия склон е съществувало малко трако-римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя. Днес на остров Ливингстън е антарктически остров в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, има хълм Кастра Мартис (453 м), наречен на крепостта в град Кула.