Културно-исторически обекти

    В Созопол може да видите толкова много исторически експонати, че човек трудно може да си представи, че градчето е толкова малко – толкова много история е събрало в себе си. По улиците на почти всяка крачка може да видите следи от древното минало, отразено в старинния облик на къщите и църквите. Също така там именно е мястото, където може да видите множество старинни иконостаси, изрязани от масивно дърво, както и икони, запазили се чак до наши дни, свидетелстващи за художествената епоха на градчето. Не са за подценяване и старинните възрожденски къщи.

    И на фона на цялата тази история е създаден Археологически музей. В неговите предели са множество уникати, чието съществуване е достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Местоположението на този Археологически музей е старата църква “Светите братя Кирил и Методий”, която е дарена от Светият синод. Именно в нея и до днес се съхраняват намерените артефакти от миналото на Созопол.

    Музеят е част от списъка на стоте исторически обекта, които трябва всеки един българин да види. Сбирката се развива в две насоки – археология V хил. пр. Хр. – VII в. сл. Хр., както и християнско изкуство – XVII-XIX век.

    Мястото, на което е заловен Апостолът на свободата, Васил Левски, както всички може би знаят е известното Къкринско ханче. Там са и последните му свободни часове преди заптиетата да го отведат в ранните часове на 27 декември 1872 година. Година по-късно на 19 февруари 1873 година, Апостолът е обесен публично в град София.

    Историята на самото Къкринско ханче е дълга и изпълнена с много вълнения и тревоги. В него редовно са се събирали революционни комитети, намирали са подслон видни комитетски хора. Това е било тайното място на всички хора, които са се борили за свободата под един или друг начин.

    Местоположението на ханчето е близо до село Къкрина, което е на 17 км от гр. Ловеч. След като Левски е заловен тук, Къкринското ханче бива изоставено, като в края на XIX век пожар унищожава сградата и остават само основите. Възстановяването на бъдещият музей започва през 1926 година, като тържествено на 10 май 1931 година бива открит като музей “Къкринско ханче”.

    По-рано през 1901 година, родолюбиви българи са поставили скромен паметник на лобното място на безсмъртния син на България. А по време на реставрацията в двора на ханчето-музей е поставен плет, точно като този, който в онази злокобна сутрин Апостолът се опитва да прескочи.

    Искате ли да се докоснете до истинската, неподправена природа? Тогава заповядайте в Природонаучен музей, с. Черни Осъм. Селото се намира в полите на Стара планина на двата бряга на река Черни Осъм.

    През 1956 година, един местен учител по биология решава, че би било хубаво да събере и препарира всички птици и бозайници, за да онагледява своите уроци по биология, за да върви по-леко урока. И така сбирката нараства, дотолкова, че започва да привлича природолюбителите от цялата страна. Двадесет години по-късно през 1976 година, сбирката от животни е преместена в специално построена сграда за нея, а през 1977 година вече е преустроена в отдел “Природа” към музея в Ловеч. Едва през 1992 година вече придобива и статут на Природонаучен музей. В трите зали на този природонаучен музей може да видите над 700 експоната. В първата зала може да се видят едри бозайници, като вълк и мечка, има записани рев на мечка, вълк и множество песни на песнопойните птички по нашите земи. Има зала с повечето видове птици, а най-голям интерес предизвиква залата с насекомите. За един час в осъмският Природонаучен музей може да видите много повече животни, отколкото за десет години. А целта според управителите е да се възпита обич и загриженост към родната природа, към видовете, които все още са останали. Защото много от животните тук вече не се срещат по нашите земи.

    Родната къща на един от символите на Априлското въстание и борбата за свобода – девойката Райна Княгиня, се намира в Панагюрище и разбира се паметник на културата от години. Тя дори е вписана в списъка със стоте национални туристически забележителности. Но дори и да не беше, тази къща с такава историческа принадлежност си струва да се види.

    Къща-музей “Райна Княгиня” е представител на средногорския тип асиметрична къща. На една от стените още може да се види надписа на нейното построяване – 1673 година. В тази къща на 18.01.1856 година се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова. А по-късно и Райна Княгиня. Тук преминава детството й, нейните копнежи и тревоги по поробената ни родина, преди да се реши на такива смели действия, за които съвременните момичета само може да мечтаят, или по-точно да се свиват.

    За първи път къщата отваря врати за посетители като Къща-музей “Райна Княгиня” през 1950 година, на 3 май. Тридесет години по-късно, периода 1979-81 година, се налага пълна реставрация на сградата. На първият етаж на къщата може да видите документацията, която свидетелства за участието й в Априлското въстание. На вторият етаж е придадена автентичната домашна обстановка, в която е родена и израснала бележитата българка.

    Балканските градчета във Възрожденска България са известни със своите учители, които са били будителите на нашата нация в онези тъмни времена. Много училища са отваряли врати, за да приемат будните детски, а и не само умове за повече знания. Един символ на просветата, който дори е част от Стоте национални туристически обекта, е Даскаловницата в град Елена. Даскаловницата в град Елена е строена през 1844 година и е била в услуга на първото класно училище в Елена. Самото училище е открито през 1843 година и е основано от Иван Николов Момчилов. Тя дори присъства в герба на градчето, дотолкова силна е връзката с любовта към учението. Символ на Даскаловницата е перото, като основен показател за будния дух на гражданите на Елена по онова време. А и сега. Най-известният й възпитаник е Петко Рачов Славейков, който именно дава това красноречиво име на Даскаловницата. Или ако може да си преведем - място за леене на даскали.

    В момента в сградата на Даскаловницата може да разгледате различни експонати от българската история в две зали с две учредени експозици: "Елена през епохата на Възраждането" и "параклис Архангел Михаил". Първата експозиция предлага на погледа на родолюбеца различни документи и снимки, които изграждат историята на градчето от началото на неговото възникване до Руско-Турската освободителна война. Втората експозиция на Даскаловницата, представя силната връзка на еленчани с Бога и християнската вяра, чрез станали вече символ на града, красиви икони. Също така там са иконите и различни стенописи, пренесени доректно от едноименната църква в село Шилковци.