Културно-исторически обекти

Археологически музей в морския Созопол

В Созопол може да видите толкова много исторически експонати, че човек трудно може да си представи, че градчето е толкова малко – толкова много история е събрало в себе си. По улиците на почти всяка крачка може да видите следи от древното минало, отразено в старинния облик на къщите и църквите. Също така там именно е мястото, където може да видите множество старинни иконостаси, изрязани от масивно дърво, както и икони, запазили се чак до наши дни, свидетелстващи за художествената епоха на градчето. Не са за подценяване и старинните възрожденски къщи.

И на фона на цялата тази история е създаден Археологически музей. В неговите предели са множество уникати, чието съществуване е достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Местоположението на този Археологически музей е старата църква “Светите братя Кирил и Методий”, която е дарена от Светият синод. Именно в нея и до днес се съхраняват намерените артефакти от миналото на Созопол.

Музеят е част от списъка на стоте исторически обекта, които трябва всеки един българин да види. Сбирката се развива в две насоки – археология V хил. пр. Хр. – VII в. сл. Хр., както и християнско изкуство – XVII-XIX век.

Къкринско ханче

Мястото, на което е заловен Апостолът на свободата, Васил Левски, както всички може би знаят е известното Къкринско ханче. Там са и последните му свободни часове преди заптиетата да го отведат в ранните часове на 27 декември 1872 година. Година по-късно на 19 февруари 1873 година, Апостолът е обесен публично в град София.

Историята на самото Къкринско ханче е дълга и изпълнена с много вълнения и тревоги. В него редовно са се събирали революционни комитети, намирали са подслон видни комитетски хора. Това е било тайното място на всички хора, които са се борили за свободата под един или друг начин.

Местоположението на ханчето е близо до село Къкрина, което е на 17 км от гр. Ловеч. След като Левски е заловен тук, Къкринското ханче бива изоставено, като в края на XIX век пожар унищожава сградата и остават само основите. Възстановяването на бъдещият музей започва през 1926 година, като тържествено на 10 май 1931 година бива открит като музей “Къкринско ханче”.

По-рано през 1901 година, родолюбиви българи са поставили скромен паметник на лобното място на безсмъртния син на България. А по време на реставрацията в двора на ханчето-музей е поставен плет, точно като този, който в онази злокобна сутрин Апостолът се опитва да прескочи.

Природонаучен музей в с.Черни осъм

Искате ли да се докоснете до истинската, неподправена природа? Тогава заповядайте в Природонаучен музей, с. Черни Осъм. Селото се намира в полите на Стара планина на двата бряга на река Черни Осъм.

През 1956 година, един местен учител по биология решава, че би било хубаво да събере и препарира всички птици и бозайници, за да онагледява своите уроци по биология, за да върви по-леко урока. И така сбирката нараства, дотолкова, че започва да привлича природолюбителите от цялата страна. Двадесет години по-късно през 1976 година, сбирката от животни е преместена в специално построена сграда за нея, а през 1977 година вече е преустроена в отдел “Природа” към музея в Ловеч. Едва през 1992 година вече придобива и статут на Природонаучен музей. В трите зали на този природонаучен музей може да видите над 700 експоната. В първата зала може да се видят едри бозайници, като вълк и мечка, има записани рев на мечка, вълк и множество песни на песнопойните птички по нашите земи. Има зала с повечето видове птици, а най-голям интерес предизвиква залата с насекомите. За един час в осъмският Природонаучен музей може да видите много повече животни, отколкото за десет години. А целта според управителите е да се възпита обич и загриженост към родната природа, към видовете, които все още са останали. Защото много от животните тук вече не се срещат по нашите земи.

Къща-музей „Райна Княгиня“

Родната къща на един от символите на Априлското въстание и борбата за свобода – девойката Райна Княгиня, се намира в Панагюрище и разбира се паметник на културата от години. Тя дори е вписана в списъка със стоте национални туристически забележителности. Но дори и да не беше, тази къща с такава историческа принадлежност си струва да се види.

Къща-музей “Райна Княгиня” е представител на средногорския тип асиметрична къща. На една от стените още може да се види надписа на нейното построяване – 1673 година. В тази къща на 18.01.1856 година се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова. А по-късно и Райна Княгиня. Тук преминава детството й, нейните копнежи и тревоги по поробената ни родина, преди да се реши на такива смели действия, за които съвременните момичета само може да мечтаят, или по-точно да се свиват.

За първи път къщата отваря врати за посетители като Къща-музей “Райна Княгиня” през 1950 година, на 3 май. Тридесет години по-късно, периода 1979-81 година, се налага пълна реставрация на сградата. На първият етаж на къщата може да видите документацията, която свидетелства за участието й в Априлското въстание. На вторият етаж е придадена автентичната домашна обстановка, в която е родена и израснала бележитата българка.

Даскаловницата в Елена - началото на възраждането

Балканските градчета във Възрожденска България са известни със своите учители, които са били будителите на нашата нация в онези тъмни времена. Много училища са отваряли врати, за да приемат будните детски, а и не само умове за повече знания. Един символ на просветата, който дори е част от Стоте национални туристически обекта, е Даскаловницата в град Елена. Даскаловницата в град Елена е строена през 1844 година и е била в услуга на първото класно училище в Елена. Самото училище е открито през 1843 година и е основано от Иван Николов Момчилов. Тя дори присъства в герба на градчето, дотолкова силна е връзката с любовта към учението. Символ на Даскаловницата е перото, като основен показател за будния дух на гражданите на Елена по онова време. А и сега. Най-известният й възпитаник е Петко Рачов Славейков, който именно дава това красноречиво име на Даскаловницата. Или ако може да си преведем - място за леене на даскали.

В момента в сградата на Даскаловницата може да разгледате различни експонати от българската история в две зали с две учредени експозици: "Елена през епохата на Възраждането" и "параклис Архангел Михаил". Първата експозиция предлага на погледа на родолюбеца различни документи и снимки, които изграждат историята на градчето от началото на неговото възникване до Руско-Турската освободителна война. Втората експозиция на Даскаловницата, представя силната връзка на еленчани с Бога и християнската вяра, чрез станали вече символ на града, красиви икони. Също така там са иконите и различни стенописи, пренесени доректно от едноименната църква в село Шилковци.