Културно-исторически обекти

    АбритусАрхеологическият резерват Абритус се намира недалеч от Разград и заема площ от около 1000 дка. Той представлява римско военно селище, създадено в средата на 1 в. През 251 г, по време на битките с готите, на територията на селището загива римския император Десий. Абритус се развива бурно през управлението на Константин Велики (306 – 377 г) и Юстиниян Велики (527 – 565 г.). Разрушен е от аварите в края на VI в., но е възстановен отново от българите в периода VIII-IX в. Резерватът е богат с паметници на римската, тракийската и средновековна българска култура. Най-забележителната част от резервата е античния град Абритус, с площ от 150 дка. Открит е при разкопки през 1954 година. Абритус е изграден в стила на римските градове – с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад. Бил е водоснабден чрез глинен водопровод и защитен с крепостни стени. По време на разкопките са разкрити голяма жилищна сграда със стопански части, голяма част от крепостната стена, 29 кули и 3 врати. Открити са също много експонати, като най-известни са Златния Пегас и най-голямото късно антично съкровище от 835 златни римски монети от V век. Монетите са отлично запазени като релефите и надписите са ясни и четливи.