Крепост Кастра Мартис

    Кастра Мартис На 32 км югозападно от Видин, там, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула. Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с римската и ранновизантийската епоха. След завоюването им от римляните в началото на I в. земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областта се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Това наложило предприемането на редица мерки и създаването на провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е Кастра Мартис. Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум /Белград/. Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи. Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилито на река Войнишка, в центъра на сегашния град. При археологически проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта по същия склон е съществувало малко трако-римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя. Днес на остров Ливингстън е антарктически остров в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, има хълм Кастра Мартис (453 м), наречен на крепостта в град Кула.