Небет тепе

    Небет тепе Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр. Хр. е било един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната й страна. Запазили са се и поправки на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век) - потерна, таен изход със стъпала в скалния масив, отвеждащи до десния бряг на Марица. През Средновековието, най-вече по времето на Втората българска държава, на Небет тепе освен стени били изградени и големи водохранилища, използвани при вражески обсади. Запазеното и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от триста хиляди литра. “Ньобет” на турски означава „стража”.