Община Ивайловград

Ивайловград Община Ивайловград се намира в югоизточната част на Родопите, граничеща с Гърция. През IX-X в. селището е известно под името Лютица. И днес са съхранени крепостните стени и кули, защитавали жителите на Мраморния град. След Освобождението на България от османска власт районът остава в ределеите на турската държава. Едва след приключването на Блаканската война е уреден статутът на района като територия на българската държава. Забележително е културно-историческото наследвтво в общината - от траките и античността (вила Армира, долмените край селата Плевун и Железино, Атеренския мост), чак до Възраждането. От периода на 18-19 век са запазени 26 църкви – художествени паметнеци, традиционни родопски къщи (Ивайловград), архитектурно-етнографски комплекси в селата Мандрица, Долно и Горно Луково. Притегателно място за природолюбителите са защитените местности Хамбар дере, царството на орхидеята – Дупката и Ликаня, Меандрите на Бяла река. С откриването на риболовния сезон през лятото достъпните места около язовир Ивайловград се превръщат в малки къмпинги, организират се панорамни разходки с лодки и рибни пикници. Ивайловград е и традиоционен лозаро-винарски район. Съвременно оборудваната Винарска изба Ямантиеви организира дегустации, съпроводени с разяснения за производствения процес.