Църкви, храмове

    Храм Покров БогородиченВ центъра на София, близо до Руски паметник се намира Храм Покров Богородичен-Всех Скорбящих Радост. Храмът е построен през 1922-26 г. от Йорданка Филаретова. Йорданка Филаретова е  ярка възрожденска благотворителка, дейно участвала в борбата на България за Освобождение от турското робство. Тя е първата българка, наградена със знака на Червения Кръст. Старинният иконостас на храма е един от малкото оригинални позлатени иконостаси в България. Изработен е в Света Гора Атонска, в руския манастир “Св. Пантелеймон” със съдействието на граф Н.П. Игнатиев, а след 1917г. е откупен за 800 000 златни лева. Иконостасът има изключителни исторически и художествени достойнства. Позлатата е изпълнена с много високо качество, като умело е използван ефектът на полирано и неполирано злато върху "порцеланово" белия фон на иконостаса. Иконите са изписани с изключително умение, използвайки всички достойнства на маслената техника.

    Руската църкваХрам Свети Николай Чудотворец, или Руската църква, в София е построен през 1913 г. по проект на руския архитект М. Преображенски. Църквата е посветена на св. Николай Мирликийски Чудотворец, небесния покровител на последния руски император Николай II. Храмът е издигнат и изписан от група руски майстори по традиционен московски стил. От 1921 г. до 1950 г. храмът се ръководи от архиепископ Серафим, управляващ руските православни общини в България. През 20-те години на ХХ век църквата била своеобразен център на хиляди руски емигранти. Освен с уникалната си архитектура, Руската православна църква в София е известна и с криптата, в която е погребан епископ Серафим. Гробницата се счита за неизчерпаем източник на чудеса. Посетителите на църквата пускат в специална ракла бележки със своите молби и желания, отправени към епископа, вярвайки, че те ще бъдат чути и изпълнени.

    Храмът Св. Никола Храмът Св. Никола се намира в с. Градево (Югозападна България, община Симитли), махала Овнарци в подножието на планините Рила и Пирин. Той е построен през 1862 г. Църквата е каменна трикорабна псевдобазилика с притвор и външна галерия от запад и от юг. Предстоятели при построяването на църквата са били баба Велика Църкварска и Петре Глувчов. Според древна легенда, предавана от поколение на поколение, една нощ баба Мария е сънувала къде е било закопано гърне с жълтици и че с тях е трябвало да се построи църквата. Църквата е била построена на стръмно място. Камбанарията, направена от дърво, е била отделно от църквата. Иконостасът е с дърворезба. След голямото земетресение, обхванало Южна България, през 1904 г. Стените на църквата са се напукали и изображенията от стените са били изличени. По-късно църквата е ремонтирана. Оформлението на интериора е от втората половина на ХІХв. На пода в средния кораб има мраморна плоча – барелеф, на която е означена годината на строежа. Точно на това място е било намерено гърнето със жълтиците. В художествено единство са касетираните оцветени тавани с изображение на Христос Вседържител в централния кораб, парапетът на балкона, рисуваният и частично резбован иконостас с 21 икони. Те са дело на зографи от Банската художествена школа. Тяхно дело са и украсените с декоративна живопис мебели. Запазени са 3 свещника с интересна форма.

    Църквата Успение на Пресвета Богородица – град Елена Църквата "Успение на Пресвета Богородица" е една от безспорните забележителности на град Елена (Северна България, Великотърновска област). Църквата е уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата Свети Никола. Построена е на мястото на стар параклис по инициатива на богати еленчани. Строежът е започнат през 1836 година, а е завършен през 1838. Изграждането и е дело на майстор Михо от махала Горни Болерци, близо до Елена. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале. С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина) и архитектура, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната. Църквата е трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.

    манастира На 9 март християнската църква отбелязва Денят на Св. Четиридесет мъченици – четиридесетте войника от арменския град Севастия, изгорени от император Ликиний на клада заради вярата им в Христовото учение. Именно на този ден през 1230 г. великият цар Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница и присъединява към територията на България обширни владения. В чест на победата и тържественото посрещане, владетелят построява манастира "Св. четиридесет мъченици" в тогавашната столица Търново.В манастира е погребан цар Калоян. Днес гр. Велико Търново празнува своя празник на 9 март.

    Страница 5 от 5