Църкви, храмове

    Църква Успение на Св. Богородица в с. Сапарево Село Сапарево се намира на няколко километра от град Сапарева баня. Църквата Успение на Св. Богородица е най-голямата в общината и е изключително красива. Централният й купол се крепи от четири колони, които са увенчани с позлатени образи. Построена е в периода 1861–1864 г. Представлява умален вид на църквата в Рилския манастир. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майсторът-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. На мястото на днешната църква в началото на 19 век имало само един каменен кръст, което подсказва, че там е имало старо оброчище. Църквата е изградена по инициатива на Алексо Грахльов, който бил най-бедният човек в селото. Подтик към това му дало съновидение, в което му се явила Богородица и му казала да построи църква. Освен това тя му казала къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който бедният човек намерил заровените златни пари, и до днес се пази като реликва в църквата. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа.

    Черквата Свети Никола Черквата Свети Никола се намира в центъра на Сапарева баня и представлява голям научен интерес. Когато местните хора се опитали да построят нова черква наблизо през 1838 г., те открили стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до малката църква е имало и друга голяма черква. Легендата разказва, че черквата Св. Никола е гробница на известен феодал с име Никола. По-голямата черква била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите, а по-малката Св. Никола вероятно е пощадена като паметник на изкуството, но завоевателите не позволявали тя да бъде поправяна. Според някои автори черквата съществува от 1160 г. Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Черквата Св. Никола, която има приблизително външни размери 540 х 660 см. Изградена е от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана.

    Църквата Свети Спас е строена през XVII век. Тя е единствената църква, издигната в Несебър по време на турското робство. Съгласно турските закони, тя не се отличава архитектурно от другите сгради. Построена е през 1609 г. от камък и кал, с дървен покрив без камбанария и купол, с малки прозорчета, като източната фасада била наполовина вкопана в земята. Представлява еднокорабна, едноабсидна постройка. В апсидата дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Стените са изрисувани от несебърски зографи с евангелски сцени и изображения на светии. По стените могат да се видят композиции като Кръщението Господне, Възкресението Христово, Влизането на Христос в Йерусалим и други.

    Църквата Св. Стефан Църквата Св. Стефан, т.нар. Нова митропоия, се намира в старата част на Несебър. Строена е в края на ХІ в. от дялани камъни и тухли. Църквата е трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Отделните помещения са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. Църквата е богато стенописана. Сцените по стените са 258, а образите – над 1000, като повечето са свързани тематично с Богородица. В началото е била посветена именно на нея и доста по-късно е преименувана на Св. Стефан. Иконостасът на църквата е изработен през ХVІ в., от дърво и е окрасен с плитка резба. Владишкият трон и амвонът от ХVІІІ в. също предизвикват интерес с плитката си резба на едри растителни мотиви и позлата.

    Бельовата църква Между Самоков и Боровец се намира най-старият запазен християнски паметник в района – Бельовата църква Рождество Богородично. За това колко древна е църквата свидетелстват намерените женски златни и стъклени накити от ХІІ-ХІІІ в., а в некропола около Бельовата църква са открити данни за погребения на монаси от края на ХІ – началото на ХІІ в., както и находки, типични за епохата на Второто българско царство. Според преданието някога църквата била малък домашен храм на местния феодал Бельо, чието име носи. Постепенно тя е разширявана, старите надписи са заличени и върху тях е положена нова мазилка. Местните хора разказват, че през XV век църквата е закопана в земята, за да не я открият турците. През 1869 г. с възстановяването й се заема Никола Образописов, който рисува като стенопис иконата на св. Симеон Самоковски. Симеон Попович, както е светското име на светеца, става Самоковски митрополит през 1734 г. Високограмотен и образован, българският архиерей става водач на християнското население срещу султана. Затова той е арестуван през юли 1737 г., измъчван и на 21 август 1737 г. – обесен на бесилото зад църквата Света София, но пашата забранил погребение в София. Мощите на Светеца са открити при археологически разкопки в Бельова черква през 1995 г.