Църкви, храмове

    Храмът Успение богородично – Петрич Храмът Успение богородично е първият християнски храм, построен в Петрич през епохата на Възраждането. Храмът Успение Богородично е изграден през 1857 г. със султански ферман. За строежа са извикани най-старите майстори от Дебър . Цялото българско население на Петрич доброволно участва с безплатен труд в построяването на храма. Камъни за строежа са пренасяни на ръка от градската река, а мраморните плочи на пода са донесени от местност Кожух, където се намирал античният град Петра. Храмът Успение Богородично е голяма каменна сграда. Приблизителните външни размери са 24 на 17.5 метра. Висока е 7.5 м. През 1922 г. притворът е затворен и е превърнат в две малки административни помещения. Според просветителния надпис над западната врата храмът е изписан през 1871 г. от дебърските зографи братята Христо, Исакий и Кузман Макариеви. През 1975 г. храмът Успение Богородично е обявен за паметник на културата от национално значение. През 1981 г. към храма е открита и музейна сбирка от 100 икони. Но през 1987 г. пожар изпепелява храма. Спасени са само стенописите отвън в притвора.

    Света Петка Самарджийска Една от църквите в центъра на София носи името на света Петка – църквата Света Петка Самарджийска. Църквата, построена през 11-и век, е разположена в самия център на столицата. Основите й пък лежат върху тракийско светилище. По време на турското робство, църквата се е простирала на 400 квадратни метра площ. Днес площта й е 70 квадратни метра. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата Света Петка Самарджийска е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

    Църква Успение Богородично – Широка лъка Църквата Успение Богородично в Широка лъка е известна не само с прекрасната си външна и вътрешна архитектура. Църквата е построена през 1834 г. само за 39 дни. По време на турското робство местните хора искали да имат собствена църква. Двама души отишли до Цариград и взели ферман, разрешаващ строителството. По това време в Широка лъка живеел Тодор Паламаров - известен зидар. Той се заел да ръководи строителните работи. Избрали църквата да се построи в едно оброчище, само на 50 метра от конака. Исмаил ага обаче не разрешавал изграждането на църква близо до конака, за да не слуша звъна на християнските камбани. Един местен българин обаче изкарал всички здрави млади хора на определеното място. Направили си палатки, за да могат да спят там, защото във фермана се казвало, че, ако не се построи за 40 дни, всичко съградено ще се развали. Исмаил ага наредил на хората си да стрелят по всеки, който започне да строи. На строежа обаче дошли около 1500 мъже, които не само не уплашили от заповедта на агата, но дори го накарали да оттегли хората си. За да се вместят в определения във фермана срок – българите направили и нощите на дни. Едни секли борина, за да е светло през нощта, други носели материали, а трети строяли. И така денонощно. На 39-я ден църквата Успение Богородично била готова. Предполага се, че иконите в църквата са изографисани 1835-1836 г. от зографа Захари и брат му Димитър от Самоковската художествена школа.

     Св. Архангел Михаил- с. Крупник Село Крупник се намира на 7 км югозападно от Симитли. В източната част на селото се намират останките от късноантично село и средновековен некропол. Построяването на църквата “Св. Архангел Михаил”, която се намира в центъра на селото, е започнало през 1932 година и е завършило през 1935 година. Това е единствената черква в България, която е едновременно куполна, кръстокуполна и корабна. Храма е бил построен от майстор Раденко от село Трекляно, Кюстендилско. Стенописите са рисувани от художника Панталей Сеферов през 1971-1974 година. Иконите и дърворезбата са от разложко-банската школа от 1935 година. Над иконостаса има надпис на старо славянски. През втората половина на ХVІ в. митрополит на Крупнишката епархия е Йоасаф. По негова инициатива е изработено ръкописното четвероевангелие, известно като Крупнишкото евангелие. През 1577 г. Йоасаф подарява евангелието на Рилския манастир. Четвероевангелието е майсторски обковано от софийския златар Матей с позлатени сребърни корици. На лицевата страна в ъгловите полета са поместени образите на четиримата евангелисти. Останалите изображения са на апостоли и други светци.

    Църква Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат - село Добърско Село Добърско се намира на 17 км северно от Разлог, в южния скат на свещената Рила планина. Легендите разказват, че първите заселници по тези места се били ослепените Самуиловите войници, които след битката от 1014 г. в планина Беласица се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление - лечебна вода от аязмо - вода която днес извира в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата, където може да бъде видян и прочутият стенопис с Исус Христос в ракета. Легендата гласи, че с водата от изворчето в двора на старата църква е лекувал очите си още Климент Охридски. Църквата е строена през 1614 г. Реставрирана е през 1978 г. Фигурира в списъка на културните паметници на ЮНЕСКО.