Природни забележителности

    Ботаническата градина в Балчик е създадена през 1955 година и е част от притежанията на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Площта й е 65 дка.

    Освен невероятната Ботаничека градина, човек може да се разходи и край доста запазения архитектурно-парков комплекс "Дворецът", който в началото на миналия век е бил резиденция на Мария, румънска кралица, управлявала Румъния по това време. Основите на самата градина са поставени още през 1926 година, но тогава е носела името "Градината на Аллах".

    Връх Ком се намира в източните части на Стара планина. Той е висок 2016 метра. До него на изток може да се насладите на Средният Ком, който е висок 1985 метра и Малкият Ком - 1959 метра. Техните склонове отвсякъде - запад, юг и изток, са достъпни пасища за много стада овце или кози, които стопаните водят по тях.

    Връх Ком е чудесно място за начинаещите туристи, защото е леснодостъпен. Ето защо всяка година го посещават много туристи, както и любители на природата.

    Не един и двама поети са посвещавали свои произведения на този връх. Иван Вазов има едно красиво стихотворение "На Ком", което всеки, изкачил връх Ком може да види изсечено на побит мраморен камък. На него е изсечен и образа на Вазов.

    А вече на самият връх не може да не се удивите. Накъдето и да погледнете се виждат само красиви и невероятни гледки. На север може да видите зелени бърда, хълмове и толкова безкрайни равнини, че не може да не се зачудите къде ли свършват. По нататък ще видите и сребърните проблясъци на река Дунав.

    Най-високият връх в Средна гора е връх Богдан или още както е известен Голям Богдан. Височината му е 1604 м. Името си, връх Богдан е получил в чест на легендарен войвода, който по време на турското робство се е подвизавал по земите около Средна гора. Самият връх е на територията на Софийска област и е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.

    Връх Богдан впечатлява с наличието си на гъсти гори, с които е заобиколен, а на неговият южен склон се намира и Детелиновата пещера, която се е сгушила сред огромни, отвесни и почти непристъпни скали. От самият връх водят началото си няколко много значими реки за територията на страната - Крива река, Луда Яна и Пясъчник.

    Връх Богдан е изключително подходящ за начинаещи и любители туристи, тъй като неговите маршрути не са никак трудни, и всеки с малко повече издръжливост и желание за покоряване на върха, би могъл да ги премине. Един от най-популярните маршрути, който дълги години привлича туристите е от Копривщица и е с времетраене от 3 часа в посока на връх Богдан. Друг популярен маршрут е да тръгнете от град Стрелча. Но трябва да знаете, че е повече от задължително да си носите топли дрехи, защото по хребетите на Средна гора силните ветрове са често срещани.

    Най-големият връх в Родопите е връх Голям Перелик. Неговото местоположение е на 19 км на изток от Смолян. Височината му е 2191 метра и с него, Родопите стават седми по височина в България.

    По принцип връх Голям Перелик е леснодостъпен връх, който може лесно да се изкачи, но към настоящият момент е невъзможно да се посети, защото точно там се намира поделение на Българската армия.

    До подножието на върха може да се стигне от Хижа Перелик за около 40 минути и е чудесно място за любителите планинари, които биха искали нови преживявания сред несметните красоти на най-красивата планина, а именно Родопите.

    Част от 100-те туристически обекта на страната, Белоградчѝк, който до 1945 се изписва  Бѣлоградчѝкъ, е град в Северозападна България. Белоградчик се намира във Видинска област и след областния град е втори по големина. На община Белоградчик, градът е административен център. Неговото разположение е в живописната част на западна Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Това е един приветлив и благоустроен град, който е сред най-желаните и атрактивните туристически обекта в България, начело с известните Белоградчишки скали. Предлага възожности за излетен, вело, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

    Белоградчик е създаден още по времето на римляните, когато те построяват на това място крепост, която може да се види по останките от Белоградчишката крепост. В първите документи по време на турското робство, той се среща под името Белград, заради особената белота, която се придавало на къщите от строителните материали по онова време - плет, кал и вар. На по-късен етап, за да се отличи от сръбския град Белград, го нарекли Белградин или малък Белград. По-късно го нарекли Белоградчик, като наставката идва от турски произход.