Природни забележителности

    Остров Св. Тома Остров Св. Тома се намира в черноморския залив Алепу, съвсем близо до брега. Носи името на Св. Тома, тъй като на територията му се е намирал параклис с името на светеца. Площта му е 10 дка и е известен с това, че е единственото място в България, където растат диви кактуси. Те са се разсадили и аклиматизирали там преди 60 години. В самите кактуси гнездят много птици. На острова има и много змии, затова някои го наричат Змийския остров. Обявена е буферна зона с площ 707,7 ха в която влиза и природната забележителност Маслен нос – най-източната точка на Странджа и трети по големина на българското Черноморско крайбрежие. Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали. Тъй като товарът на повечето от тях били амфори със зехтин, това място било наречено "Маслен нос", а през турското робство - "Зейтун борун", със същото значение. Според преданието, по това време тайнствени тунели свързали Маслен нос с калето на Вълчан войвода. Според легендата тук са били заровени пиратски съкровища.

    Сините камъни Сините камъни се намират в най-високата част на Сливенската планина, на север от Сливен и обхващат площ от 7094.1 ха. Обявени са за природен парк на 28 ноември 1980 г с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания. През 1702 г. кримският султан Селим Герей ги нарича Сливенските Алпи. Най-високият връх в областта е Българка (1181 м). Сините камъни са осеяни с живописни скални групи -Куклите, Бъчвата, Камилата, Калояновата кула и др., както и пещери - Змееви дупки, Орлови дупки и др. Според проведените исторически и научни изследвания, на територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. В пещерата Змееви дупки са открити оръдия на труда, керамика от V-III в.пр.н.е., каменни калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, и др. предмети от древността. На много места по Сините камъни могат да се видят руини от стари крепости, манастир, аязми, древни пътища. В местност Хисарлъка се намира археологическия резерват Туида (римска крепост от III-V в.), а по поречието на р. Манастирска им останки от манастира Св.Спас, известен още като Св. Св. Константин и Елена, който е един от 24-те манастири, строени през XII-XIV в., известни като Сливенската малка Света Гора. През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно, където днес се помещава Национален музей на текстилната индустрия.

    Нос Калиакра Нос Калиакра e вдаден 2 км навътре в морето, на 12 км източно от Каварна и 60 км североизточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу към морето. Районът е изключително трудно достъпен, което може би е основната причина навремето там да бъде построена древна крепост, наречена Тиризис. През вековете тя е била обитавана от траки, римляни, византийци и българи. Според преданията в нея са били укрити съкровищата на наследника на Александър Велики - Лизимах. Част от древната материална култура може да се види в малкия музей, приютен под една варовикова пещера. Разказва се и легенда за българските момичета, които са се хвърлили от високия нос, вплели косите си една в друга, за да не бъдат помохамеданчени от турците. Името Калиакра в превод означава "Красив нос". Нарекли го така заради пурпурния цвят на скалистите му брегове. Нос Калиакра е обявен за защитена територия през 1941 г.  В момента, резерватът обхваща територия от 687.5 хектара и е едно от малкото места в България, където се среща прочутият тюлен монах, един от най – редките представители на черноморската фауна.

    Създаден на 23 юли 1931 г., Силкосия е най-старият резерват в България. Територията е защитена с цел опазване на вечнозелените храстови формации в най-високите й части. Площта на резервата е 396 хектара като обхваща част от водосборния басейн на река Велека. Установено е наличие на 260 вида висши, 16 реликтни и 6 ендемични растения. Това представлява 22,6% от цялата флора в Странджа планина. Голяма част от растителните видове са представители на евксинската растителност и са сходни на растителността в Мала Азия и Западен Кавказ. За някои видове, например меча боровинка, този район е единственото им находище в Европа. Тук се наблюдава явлението растителна инверсия - при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава точно обратното. В резервата се срещат и повече от 50 защитени животински вида на бозайници, птици, влечуги. В Силкосия могат да се видят сърни, диви свине, зайци, лисици, невестулки, катерици, таралежи и много други.

    Курортът Старозагорски минерални бани е разположен на 360 м надморска височина в живописната долина на Средна гора, близо до село Сулица и на 15 км от град Стара Загора. Курортът е национален балнеоложки курорт с хилядолетна история, като от тракийско и римско време са запазени интересни паметници – басейни от прозрачен мрамор, балнеологични помещения и други бански съоръжения. По време на римското владичество в българските земи (І-ІV в.) върху минералния извор били изградени римски терми (бани). Те са проучени през 1955 и 1964 г. Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Минералната вода е гореща и слабо минерализирана. Индикациите на курорта за лечение и профилактика включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, а също и бъбречно-урологични и стомашно-чревни.