Природни забележителности

    Язовир Батак е третият по големина язовир в България (22 хил. дка), разположен е в Западните Родопи, Област Пазарджик. Язовирът е на 4 км от Батак, на 7 км от Ракитово и на 12 км от Велинград. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. А на другия бряг летовище Дъното, което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк.

    Язовир Йовковци е близо до село Вълчовци, на около 5 км западно от град Елена, област Велико Търново, на река Веселина. Разположен почти изцяло на територията на община Елена, язовир Йовковци осигурява вода за Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Габрово и Дряново. Територия от 223 000 дка около язовира са обявени за хигиенно–защитена зона. Във водите на язовир Йовковци има шаран, толстолоб, бяла риба и др., което осигурява добри условия за риболов. Изградена е много добра туристическа инфраструктура. Мястото е подходящо за ваканционни почивки близо до природата и практикуване на водни моторни спортове. Има и налична конна база.

    Екопътека Иванчова поляна Екопътека Иванчова поляна е с дължина шест километра като разходката трае около три часа. Маршрутът тръгва от градския парк във Вършец и продължава до местността Иванчова поляна. Тя е известна с танцовите забави, които се организират от началото на 20-ти век. Иванчова поляна се намира в най-високата част на парка и го свързва с вековните гори на Кознешкия дял на Стара планина. От нея се разкрива красива гледка към връх Тодорини кукли. В района на екопътеката се срещат над 280 вида гръбначни животни, от които 200 вида птици. От тях 9 птици и животни са глобално защитени, а 7 растения са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Краят на пътеката отвежда до местността Водопада, където може да се види двустепенна водна каскада.

    Биосферен резерват Дупката Дупката е резерват, разположен в южните части на Баташката планина. Той представлява дълбоко дефиле, прорязано от Девинската река. Местността е обявена за защитена през 1956 г. и обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът на резервата е силно разчленен и е пресечен от реката през почти цялата си дължина. 83% от територията му е заета от вековни иглолистни гори. Най разпространини са обширните гори от бял бор, които често са на възраст над 200 години. Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им - 1 м. Срещат се също смесени гори от бял бор и обикновен смърч. В по-ниските части на резервата преобладават дървесните видове бук, клен, дъб, елша, върба и др. Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници - благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка, белка, язовец и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява бързо през последните години. През 1977 г. резерват Дупката е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО.

    КозницаКозница е защитена местност, в Родопи, разположена в землищата на град Кричим и село Скобелево. Обявена е за защитена през 2008 г. със заповед на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Релефът на района е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка.  Козница е сред най-разнообразните в биологично отношение райони в България. През 2008 г. е обявен за защитена местност. Релефът на местността е силно насечен, с височинна амплитуда близо 1500 м, защитената местност покрива площ от 6501,5 дка. Тук могат да се видят обширни вековни гори от бук, бял бор, смърч и ела. Най-популярното дърво е Голямата ела, която има обиколка на ствола - 1,5 м на височина близко 6 м. Името на резервата идва от дивите кози, които го обитават от край време. Също така характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Характерни за резервата са кафявите мечки, чиито брой е значителен. Правят се специални усилия от управлението на резервата да бъде запазена популацията от мечки, защото техния брой в България постепенно намалява.

    През последните години в защитената местност работят археолози. Там са открити останки от древни крепости и тракийско светилище, в което са намерени ценни находкиОткрити са и голям брой гробове всечени в скалите.