Природни забележителности

Резерват Кормисош

Резерватът Кормисош е едно от легендарните места за ловуване в цяла Европа. Намира се в западната част на Родопите, близо до с. Борово и заема площ от около 42 000 хектара. Обитаван е от необикновено богато разнообразие от животински видове – от мечки до муфлони, от сърни до глухари. Признат е за мястото с най-голяма популация на кафяви мечки, вълци, елени и диви кози в българските планини. Именно в този резерват е отстрелян глиганът, на чиито бивни беше отсъден световен трофеен рекорд. Освен невероятното разнообразие от представители на фауната, Кормисош се отличава и с изключително богатата си флора и предлага невероятни гледки – изоставени села, стърчащи върху скалите, много върхове с невероятни гледки.

Вулкана на Лешоядите (Източни Родопи)

Вулкана на Лешоядите В сърцето на Източни Родопи, на 60 км източно от гр. Кърджали и на същото разстояние на югоизток от гр. Хасково, между язовирите Студен Кладенец и Ивайловград, река Арда пронизва зъберите на праисторически двукратерен вулкан, образувайки приказен каньон. В рамките на вулканичния кратер са създадени 4 защитени територии. Природната забележителност "Кован кая" обхваща величествени скални комплекси, сипеи, открити терени, разположени по северния бряг на река Арда. Тя е обявена за защитена територия с цел опазване на редки и застрашени видове птици. От видовете, включени в червената книга на България, по скалните вулканични ниши гнездят уникалните за цяла България и Европа белоглав и египетски лешояд. Може да се види и черният лешояд, наричан още картал. Освен лешоядите тук могат да се видят и други застрашени и редки видове като черният щъркел, белоопашат мишелов, син и пъстър скален дрозд и още много други интересни видове птици.

Лакатник

Лакатник Гара Лакатник, 400 м надморска височина, се намира в Искърското дефиле на Стара планина, на 50 километра от София по железопътната линия за Мездра. Туристите и алпинистите наричат отвесните стени срещу гарата с общото име Лакатнишки скали. Освен от катерачите Лакатник е посещавано място и от пещерняците. В района има много пещери, но най-известна е пещерата Темната дупка, с обща дължина на галериите 1750 м. От нея извира буйният поток, подхранващ изкуственото езеро. Красив е каньонът на река Петреница, с множество бистри вирове. Темната дупка не е пригодена за групови посещения, въпреки че често е посещавана от туристи.

Крушуна и крушунски водопади (Маарата)

Там, където последните склонове на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина, в допир с Деветашкото плато се намира с. Крушуна. Отдалечено е на 34 км от град Ловеч и около 20 километра югозападно от гр. Левски. Така селото е вгнездено между тях и само на север има простор към низината на р. Осъм. През 1976-77 г. в югоизточната част на селото e открита минерална вода. Районът е изключително живописен и привлекателен както за обикновени туристи, така и за катерачи и любители на пещери. Водопадите и пещерите са на 2-3 километра от селото.

Крушунските водопади са едни от най-красивите в България. Характерна за тях е специфична растителност, избуяла под падащата вода. Над каскадата от водопади има скален венец с височина, варираща от 8 м. до около 40 м. Общата дължина на масива е около 200 м. Преди няколко години е изградена екопътека, която прави разходката много приятна и лесна и води до Деветашкото плато. Местните хора разказват, че някога, по време на патриарх Евтимий, отшелници от Търновската книжовна школа, са обитавали пещерите.В южната му част се намира местността “Маарата” - живописно преддверие на Предбалкана, високите скали на който правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Тук се намира и една от най-красивите в България водни пещери, “Водопада”, с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, синтрови прегради, достъпна само на 150 м. от входа и то за спелеолози. Изворната вода на пещерата “Водопада” пада от 20-метровите скали, образувайки Крушунският водопад. Пещерата Водопада се намира на около 800 м. южно от селото и представлява един изключително труден за ориентиране воден лабиринт. Водата преодолявайки много прегради, образува великолепния водопад Крушуна и каскада от красиви езера. Галериите са оригинални, покрити със специфично идеално бели натечни образувания, коитo на фона на кафявия свод създава неописуема гледка. Интересни са също така синтровите прегради в някои от галериите.

Освен пещерата Водопада, в района има и други пещери - Урушка маара, Горник, Деветашка пещера, които впечатляват с размерите на привходната зала. В близост до селото има еко-пътека.

Крушунските водопади (“Маарата”) са обявени за природна забележителност с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност с площ от 5,7 хектара. Намира се на 34 км. източно от град Ловеч и на 8 км. от град Летница на северния край на Деветашкото плато. Водата на река “Маарата” образува карстов водопад с височина 20 м. и най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басеинчета, бигорни тераси, подковообразни скали и своеобразна растителност.

Районът е с богата история. През V век пр.н.е. е населяван от тракийското племе Усдикензи. Тук е намерено едно от най-ценните съкровища от това време – Летнишкото. За римския период свидетелстват останки от крепост южно от селото. През средновековието районът е бил философски център на скални монаси – исихасти.

Снимки от Крушунските водопади:

Стобски пирамиди

Стобски пирамиди Прочутите Стобски пирамиди се намират близо до село Стоб, в западното подножие на Югозападния дял на Рила. Те са природна забележителност от 1964 г. Средната им височина е 6-10 м, а някои достигат до 10-12 м. Някои от пирамидите са остри и игловидни, но по-голямата част са пирамидални или конусовидни, и завършват с каменна “шапка”, която им придава форма на гъби. Живописните им композиции носят различни имена – Кулите, Самодивските комини, Зъберите, Чуките, Братята. За най-известната от групите – Сватовете, се разказва легенда: някога сватове от планинското село Колибите взели мома от село Стоб. Според обичая, младите хора се женели, без да се познават. Едва след венчавката младоженецът отбулвал булката. По пътя към Колибите, докато сватовете минавали по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал тежкото було на невестата и открил лицето й. Сватовете били удивени от невижданата й хубост, а кумът от умиление понечил да я целуне. Ужасени, какъв срам щял да стори кумът, всички се вкаменили и до днес стоят така.