Природни забележителности

Кременски езера

Кременските езера Кременските езера са група от пет езера в Северен Пирин. Разположени са стъпаловидно в Кременския циркус, на надморска височина 2304 - 2356 м. Имат ледников произход. Геоложката им основа е от гранит. Водата през лятото е с температура 12,5о-14,5оC. Кременските езера се оттичат едно в друго и в река Ретиже. Най-голямо е Долното Кременско езеро. Намира се източно от връх Острец (Сиврия). Има продълговата форма. Площта му е 98 дка, което го нарежда на второ място по големина в Пирин. На югозапад от него е Горното Кременско езеро с площ 66 дка (дължина 335 м и ширина 270 м). Южно от връх Острец е най-високото Кременско езеро с площ 10 дка. Дължината му е 120 м, а ширината - 110 м. Двете езера, разположени най-ниско, не са проучени.

Резерват Тисата

Резерват Тисата Резерватът Тисата се намира в най-южната част на тесния Кресненски пролом, северно от гр. Кресна, в предпланинския пояс на Пирин и Малашевска планина. Река Струма разделя резервата на две части – Западна и Източна. 80% от територията му е заета с гори от средиземноморски тип. Тук вирее и се опазва най-голямото в България и в Европа естествено хомогенно находище на дървовидна хвойна – рядък, иглолистен растителен вид от рода хвойни. Местното население нарича този растителен вид “Тиса”, откъдето идва и името на резервата. Тисата се отличава и с богата си фауна – по видово разнообразие на птиците той отстъпва единствено на Сребърна; тук  убежище са намерили голям брой защитени видове влечуги и безгръбначни.

Урдини езера

Урдините езера Урдините езера са езерна група в Рила планина. Те не са развити като туристическа забележителност толкова добре, колкото Седемте рилски езера, тъй като са разположени в най-труднодостъпните части на Северозападна Рила. Урдините езера са разположени в западната част на Урдиния циркус. Част от тях имат имена — Сухото, Рибното, Ботаническото, Паницата. От Урдините езера изтича Урдина река, която е приток на Черни Искър. Езерата са със сравнително малка площ - от 1 до 2,5 хектара. Най-малко по площ е Рибното езеро, което заради близостта си с връх Дамга (на около 500 м югоизточно от върха) е наричано още Дамгско езеро. Най-ниското езеро, Паницата, е най-голямо по площ и по обем на водата в него. То е разположено на 2278 м надморска височина, има площ от около 2,5 хектара и воден обем приблизително 89 500 м3. Бреговете на отделните Урдини езера са разнообразни. Рибното езеро е на 2375 м надморска височина, има кръгла форма и е дълбоко близо 5 м. Най-дълбоко (7,6 м) е езерото, разположено източно от Рибното. Изтичащата от него вода образува малък водопад преди да се влее в Урдина река. През 1985 г. Урдините езера са обявени за природна забележителност от национално и международно значение. Езерата са зарибени с дъгова и балканска пъстърва, което ги прави привлекателно място за практикуване на риболов.

Шабленско езеро

Шабленското езеро Шабленското езеро се намира в Североизточна България, до град Шабла. Шабленското езеро обединява двете крайбрежни езера Езерец и Шабла. Те са свързани по между си с изкуствен канал и влизат в границата на зищитената територия от 510 ха. Езерото е включено в списъка на орнитологично важните места в Европа. Обитава се от над 80 вида защитени птици- голям воден бик, морски дъждосвирец, белоока потапница, тръстиковия блатар, няколко вида патици, бърнета, гмурци, чапли, лебеди и др. Шабленското езеро е полусолена лагуна и лежи на 4-5 метров пясъчен нанос, натрупан върху богат торфен слой - доказателство за дълъг блатен период. Освен много редки птици езерото е и убежище на застрашените растителни видове.

Вкаменената сватба – Източни Родопи

Вкаменената сватба Вкаменената сватба е природен феномен, разположен на около 3 км източно от Кърджали, до с. Зимзелен.  Представлява скални образувания, наподобяващи събрани на едно място хора, животни и птици, изваяни от природата сред еоценски вулканични туфи. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. За появата на тази скална формация, обявена за защитен обект през 1974 г., има местна легенда: красив млад момък се влюбил в прекрасна девойка от съседното село. Но тъй като лицето й винаги било покрито (според местните обичаи по онова време), той бил зърнал само очите й. Момъкът се влюбил така силно, че се поболял от болка по нея. За да спаси сина си, баща му отишъл при родителите на девойката и, според тогавашните традиции, я откупил в замяна на много злато. Сватбарите и младата невеста, качена на муле, се отправили към Зимзелен. Изведнъж духнал силен вятър и отвял воала, прикриващ лицето на момичето. Когато видял невижданата й красота, тъстът бил поразен и в съзнанието му нахлули греховни мисли. Природата се възмутила, извила се страхотна буря и се случило най-лошото – невестата се вкаменила и застинала върху мулето, което яздела. След нея, същата участ сполетяла и тъстът, и сватбарите. Момъкът бил съкрушен от мъка, и облян в сълзи, помолил стихията да вкамени и него. Така и станало. Но дори и днес, пред неговата фигура блести малка локвичка, която, според местните хора, събира сълзите му.