Природни забележителности

    “Изкуството е доказателство, което се потвърждава от природата.”
     Мелнишките земни пирамиди (отдалече)  
    Пред творчеството на майката природа, всеки един художник е неук, независимо колко успешен всъщност е той. Това напълно може да се каже и за това невероятно място. Красивите образувания са изваяни от пясък, а от там идва и името им. Те се намират в околностите на историческия град Мелник. Благодарение на климата в тази местност, скалните образувания са приели много интересни форми (например такива на мечове, гъби, минарета, а някои наподобяват дори египетските пирамиди) и са обявени за природна забележителност на България от 1960 г. Тези, които предизвикват най-голям интерес, са скалите с форма на гъби.

    Мелнишки земни пирамиди
    Гъбите - едни от най-интересните земни пирамиди до Мелник

    Изумителните природни творения са създадени благодарение на наличието на скалната  “корона”, която предпазва пясъчно-скалният материал под нея от бързо разрушаване. Най-популярната група от този тип скали се намира около Роженския манастир, а той се намира до с. Рожен.

    Роженски манастир         
    Роженски манастир

    За тези, които искат да го посетят има Еко пътека от Мелник. Тя е много лесно достъпна и проходима.

    Най-високите пирамиди притежават височина до 100м. и приемат други различни форми, които са също толкова красиви и интересни. Намират се от 350м. до 850м. надморска височина и са обгърнали цялата територия на град Мелник и селата Кърланово, Рожен и Сушица намиращи се около него.


    Те са се образували преди повече от 5 милиона години в наречената днес Санданско – Петричка котловина. Някога в миналото там е имало обширно, но плитко езеро. С течение на времето обаче, започнали да се издигат планините Беласица, Пирин и Огражден, което накарало езерните води да се оттекат на юг. Върху утайката, оставена от езерото започнала да се образува дебела наносна покривка с размери около 500 – 600 метра и точно на тези места, където водата се оттичала надолу, издълбала по пътя си красивите Мелнишки пирамиди.

    Мястото е много красиво и препоръчвам на всеки читател да го посети  поне веднъж в живота си. Град Мелник е много богат на история и култура, а също така е и с отворени врати за всеки един турист, желаещ да го посети. Градът е запазил традиционния си облик и всички къщи и хотели съдържат в себе си вечната, завладяваща енергия на България и нейния народ.

    Ангела Ангелова

    Ако сте от София или околността и искате да си подарите един ден, в който да се заредите с енергията на красивата ни девствена природа, то едно от местата, които задължително трябва да посетите, е Овчарченският водопад.

    Разположение

    Овчарческият водопад е разположен в северната част на Рила планина и се намира в непосредствена близост до град Сапарева баня и село Овчарци. Водите в него се събират от склоновете на три различни върха - Кабул, Крива Соспа и Каменна Мандра, и със своите 900 метра надморска височина това е най-ниско разположеният рилски водопад.

    Маршрут

    Височината му е 39 метра и до него може да се достигне по специална екопътека, която започва от края на село Овчарци и води до местността "Соколов изглед". През цялото време туристическият маршрут се движи по течението на река Горица, където освен Овчарченския могат да се видят и още няколко по-малки водопада – от 5 до 15 м.. Пътят е сравнително кратък - около 15 минути са необходими, за да се достигне до водопада, като през цялото време се срещат специално обособени места за почивка. Наклонът може да се определи като умерено стръмен. Всичко това нарежда Овчарченския водопад до едни от най-лесно достъпните в България.

    Легендата

    Любопитен е произходът на името, което носят реката и водопадът. То идва от легендата за красива девойка на име Горица, която живеела в селото със своя съпруг - овчаря Йовица. Както много често се случва в родния фолклор обаче, слухът за неземната красота на българката бързо достигнал до ушите и на местния турски бей, който веднага я пожелал за себе си и изпратил хората си да я отвлекат и да му я доведат. Когато ги видяла, Горица побягнала и се скрила от преследвачите си в планината. Достигайки до ръба на скалите, тя разбрала, че няма да може да им се измъкне и предпочела да се хвърли, отколкото да попадне в турския сарай.

    Местоположение

    Овчарченският водопад се намира в Кюстендилска област - на 4 км. от Сапарева баня, на 11 км. от Дупница и на около 70 км. от София. Пътят до там е лесен за достъп - достига се с автомобил до началото на екопътеката, откъдето се продължава пеша нагоре до достигане на мястото, от което се вижда панорамна гледка към водопада.

    Друго забележително място, което можете да посетите, ако сте от София, е село Боснек с неговата впечатляваща чешма, в която тече така наречената "жива вода". Интересна информация за това можете да откриете тук.

    Чутурите са уникални за страната и Балканския регион геоложки образувания, но въпреки, че са природна забележителност повече от 40 години, те си остават неизвестни. Намират се северно от гр. Грамада, Видинска област, вляво от шосето за Видин.

    Името произлиза от формата им, наподобяваща дървени съдове от миналото за счукване на жито. Чутурите са образувани преди около 7 млн. Представляват ниски, колоновидни, почти еднакви по размер овални образувания с цилиндрична кухина. Стената на цилиндричната централна кухина е винаги гладка, а диаметърът е 15-25 cm. Много рядко се срещат чутури, чиито отвор е запълнен с първичен материал. Има и такива, които са затворени отгоре или отворът е съвсем тесен, но надолу се разширява и има цилиндрична форма. Отворът на повечето от изправените чутури е запълнен с пръст и някои служат като естествени саксии за шипкови храсти или див орех. По дългата ос те са между 80 и 120 cm, а диаметърът им най-често е между 60 и 80 cm, рядко над 1 m. Размерите на централната кухина не са пропорционални на размерите на чутурите.

    Срещат се дебели чутури с тесни кухини и тънки с широки отвори. Сечението им е идеално кръгло, но при запълнените е елипсовидно или с формата на полумесец.В естествено изправено положение чутурите стърчат на 40-80 cm над почвата, но има и такива, които едва се показват на повърхността. Повечето са повалени и откъснати от скалната основа.

    Скалният феномен "Чудните скали'' е на около 90 км югоизточно от Варна, на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варненска. Обявени са за природна забележителност. Ако пътувате с кола можете да стигнете непосредствено до скалния феномен, който е на 3 км от отбивката за с. Аспарухово (не се влиза в селото). Табела за природната забележителност има непосредствено преди отбивката. В непосредствена близост до скалите минава главният път, свързващ Провадия - Айтос, оттук минава и жп линията Варна - Пловдив.

    "Чудните скали" представляват ерозионни скални образувания, оприличени от местното население на средновековен замък. Те са образувани сред палеоценски варовици с кремъчни конкреции и ключват четири близко разположени скални кули, всяка от които е със собствено наименование – “Вълчата глава”, “Великана” или “Рицаря”, “Ръката” и “Замъка”.

    Чудните скали е масив от около десетина невероятно красиви скални игли с височина 40-50 м. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовира, където са най - стръмни и отвесни. По цялата им дължина са прокопани три тунела, през които минава път за коли от натрошен камък.

    Чудесният ландшафт около скалите и водите на близкия язовир “Цонево” са превърнали селото в местен туристически център. На левия бряг на язовира се намира бившата хижа “Чудните скали”, сега е превърната в хотел, а само на 1 км, в село Аспарухово, има множество частни хотели. “Чудните скали” се посещават ежегодно от български и чуждестранни граждани, тъй като са една от атракциите за гостите на черноморските комплекси “Слънчев бряг” и „Златни пясъци”. В непосредствена близост до обекта се намира и “Старата кариера” с изкуствено оформена стена, която се използва за тренировки и състезания от алпийските клубове в областта.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria/beautiful-nature#sigFreeId517d2110ae

    Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, наречена така от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".

    Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин е на второ място по височина в България след Рила (2,925 м), а в Европа - седмо място. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката — от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в направление запад-изток е 40 километра (от Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.

    Страница 1 от 28