Пирин планина

    Най-старото познато име на планината е Орбелус - белоснежна, наречена така от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш".

    Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин е на второ място по височина в България след Рила (2,925 м), а в Европа - седмо място. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг - Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката — от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в направление запад-изток е 40 километра (от Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад - Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.

    Характерно за Пирин е наличието на единствено, добре изявено Главно било, което се простира от Предел до Парилската седловина от северозапад към югоизток. То се допълва от четири именувани странични била - масивни разклонения на главното било. Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла - северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност.

    В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар - 2732 м.

    Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има три по-изявени водопада - Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени.

    Пирин е извънредно богат на растения и животни. Установени са около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. 18 са локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под връх Вихрен. Още повече са животните. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От тях преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита - скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2 м. и обиколка 8 м. За защита на това богатство през 1962 г. е създаден национален парк "Вихрен", който през 1975 г. е преименуван на "Пирин". Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва и голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

    В югозападната част на планината са оформени красивите и живописни Мелнишки пирамиди. Най-високите от тях са в района на село Кърланово - до 100 метра височина. Пирин е известен с добива на качествен мрамор за строителен материал и производство на художествени изделия, особено в района на село Илинденци.

    В Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите са общо 13. Първите са построени още през 20-те и 30-те години. Туристическите пътеки са многобройни и съществуват най-различни варианти за движение. Някои от маршрутите, които се считат за основни, са маркирани с определен цвят. Те свързват както хижите, така и изходните пунктове. Изходни пунктове, от които може да се навлезе в Пирин, са градовете Банско, Добринище, Разлог, Сандански и Мелник.

    View the embedded image gallery online at:
    http://ekskurzii.com/bulgaria/709-pirin#sigFreeId859873a4d3

    © 2004 - 2016 Ekskurzii.com. All Rights Reserved.