Белоградчик - културно наследство

    Част от 100-те туристически обекта на страната, Белоградчѝк, който до 1945 се изписва  Бѣлоградчѝкъ, е град в Северозападна България. Белоградчик се намира във Видинска област и след областния град е втори по големина. На община Белоградчик, градът е административен център. Неговото разположение е в живописната част на западна Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Това е един приветлив и благоустроен град, който е сред най-желаните и атрактивните туристически обекта в България, начело с известните Белоградчишки скали. Предлага възожности за излетен, вело, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

    Белоградчик е създаден още по времето на римляните, когато те построяват на това място крепост, която може да се види по останките от Белоградчишката крепост. В първите документи по време на турското робство, той се среща под името Белград, заради особената белота, която се придавало на къщите от строителните материали по онова време - плет, кал и вар. На по-късен етап, за да се отличи от сръбския град Белград, го нарекли Белградин или малък Белград. По-късно го нарекли Белоградчик, като наставката идва от турски произход.